Къща-музей Иван Вазов
Това е родната къща на патриарха на българската литература Иван Вазов. Намира се в центъра на градчето – това е ъгловата къща на площада. Била построена през 18-ти век от прадядото на поета, но за жалост била опожарена в края на юли 1877 г., когато турците опожаряват Сопот в отговор на героичното Сопотско въстание.
През 1920 г. по случай 70-годишния юбилей на Вазов възниква идеята за построяването на къщата-музей. Къщата е възстановена по скица на Иван Вазов и спомени на брат му Георги и сестра му Въла. Къщата е открита през 1935 г. с тържества и водосвет, а през 1964 г. е обявена за паметник на културата oт национално значение.
В къщата човек може да си припомни най-важните периоди от живота на Вазов, да види негови ръкописи и да се потопи във възрожденския дух на Сопот от втората половина на 19-ти век.
Къщата-музей Иван Вазов е част от 100-те национални туристически обекта. Посещавали сме я няколко пъти.
Зад площада може да посетите още интересни и знакови за Сопот места.
Радино училище
Радиното училище е едно от първите девически училища в България. Построено е през 1850 г. (тогава не се е казвало Радино), но през юли 1877 е опожарено. Две години по-късно е възстановено.
Това е училището, описано от Вазов в романа „Под игото“, основна сцена на действие в главата „Радини вълнения“. От тук и името му – Радино.
Църква „Свети свети Петър и Павел“
Това е масивната църква зад Радиното училище в Сопот. Построена е през 1845 – 1846 г. от майстори от брациговската строителна школа и се смята за една от най-големите български възрожденски църкви. Тя също е опожарена при опустошаването на Сопот и по-късно – възстановена.
Сопотски девически манастир „Въведение Богородично“
Най-интересната, според мен, част от манастира е църквата „Въведение Богородично“ от края на 15-ти век. Част от нея е дълбоко вкопана в земята. По време на турското робство построените християнски храмове не можело да надвишават височината на турчин на кон. Вътре в църквата на северната стена може да се види много стар стенопис, известен като „светии без глави“.
При опожаряването на Сопот църквата като по чудо оцелява.
Най-интересната, според мен, част от манастира е църквата „Въведение Богородично“ от края на 15-ти век. Част от нея е дълбоко вкопана в земята. По време на турското робство построените християнски храмове не можело да надвишават височината на турчин на кон. Вътре в църквата на северната стена може да се види много стар стенопис, известен като „светии без глави“.
При опожаряването на Сопот църквата като по чудо оцелява.
Сопотски манастир „Възнесение Христово“
Познат е още като сопотски манастир „Свети Спас“. Намира се в покрайнините на Сопот в полите на Балкана. За да стигнете до него, на влизане в Сопот (откъм Анево) се отклонявате наляво към планината. Има табелка за Сопотския лифт, чиято начална станция е съвсем близо до манастира.
Мястото около манастира е много приятно. Пред манастира има чешма с ледено студени води.
Не е ясно кога точно е основан манастира. Опустошен е през кървавите юлски събития в Сопот през 1877 г. Две години по-късно е възстановен и добива сегашния си вид.
Сопотски водопад
Край Сопотския манастир Свети Спас протича река Манастирска, която образува красиви водопади, най-високият от които е Сопотския водопад, висок около 15 метра.
Пътеката към водопада започва в ляво от манастира. Има табелки за водопада и за хижа Добрила. До водопада се върви около 30 минути пеша.
Дядо Стояновата воденица
Ще я видите по път към манастира, малко преди него. Тя е част от музейната експозиция на Къща-музей Иван Вазов и в нея може да се види характерен интериор от типичните воденици караджейки. „Караджейка“ означава малка мелница, задвижвана с вода. Думата идва от турската дума „кара“ – черно; при мелене брашното ставало тъмно на цвят, от там и името Караджейка.
Дядо Стояновата воденица е също сцена на действие в романа „Под игото“. Това е мястото, където още в началото на романа се скрива Бойчо Огнянов – тогава все още Иван Кралича – и малко по-късно посича с брадва главореза Емексиз Пехливан („най-лютият пладнешки и нощен злодеец“, Вазов) и съратника му, за да спаси дъщерята на дядо Стоян от насилие и безчестие.
Аневско кале
Аневското кале, познато още като крепост Копсис, е средновековна българска крепост, кацнала на висок каменен рид в южните поли на Стара планина. Датирана е между 12-ти и 14-ти век, но при проучвания са установени следи от живот още от Античността и Ранното средновековие.
Крепостта може да се види от Подбалканския път в района на Анево. До нея се стига за около 50 минути пеша по стръмна пътека. В района на крепостта могат да се видят масивни крепостни останки и очарователни гледки към Карловската котловина и Средна гора.
Къща-музей Васил Левски – Карлово
Родната къща на Апостола на свободата, място, което трябва да се види от всеки българин. Къщата е част от инициативата 100 национални туристически обекта.
Паметник на Левски с лъвчето
Намира се в старинната част на Карлово на площад Васил Левски. Изработен е от скулптора Марин Василев, един от основоположниците на скулптурното изкуство в следосвобожденска България. И понеже съм пристрастна, ще спомена, че една от емблемите на град Горна Оряховица – паметникът на Георги Измирлиев на централния площад – е също дело на Марин Василев.
Църква „Свети Николай“
Това е масивна и много красива църква в старата част на Карлово. Построена е през 1847 г. от майстори от Карлово и Брацигово. Иконите са дело на Никола Доспевски и Иван Зографски.
През юли 1877 г. църквата се превръща в сцена на страшни, кървави и много трагични събития – по време на османските набези в църквата се укриват много жени, мъже и деца – всички те изклани брутално. В църквата може да се види интересна икона на света Богородица, свидетел на тези жестоки дни. По иконата ясно личат множество резки от хладно оръжие. Когато бяхме в Сопотския метох, една много любезна и начетена монахиня ни препоръча да потърсим и разгледаме иконата.
В двора до северната стена на църквата може да се види гробът на майката на Левски – Гина Кунчева.
Водопад Сучурум
Водопад Сучурум е малък, но живописен водопад, който се намира в градския парк на Карлово. Висок е около 15 метра и водите му падат от Балкана.
